Празният саркофаг: Как тайно изнесоха тялото на Ленин от мавзолея

Главният учен-биохимик на Съветския съюз спасява тялото на Ленин от нацистите, горещините и плесента. След това е арестуван и за малко се разминава с разстрела.

През юли 1941 година германските самолети толкова активно бомбардират Москва, че Сталин решава саркофагът с тялото на Ленин в пълна секретност да бъде пренесен в Тюмен в Западен Сибир. Решението е изпълнено за едно денонощие.

На учените е наредено да извършат необходимата подготовка и мумията да бъде изнесена извън Москва. На 27 юли от Казанската гара тръгва специален влак, охраняван само от проверени чекисти.

За тази операция може да бъде заснет шпионски филм, историята е толкова необикновена, пише life.ru.

От 1941 г. до 1945 г. пост номер едно, където е бил положен Ленин, е охраняван от почетен караул. Войниците обаче не знаели, че вождът го няма вътре. За това са знаели само малко повече от 30 души, причастни към операцията. Всеки от тях е подписал специален документ за неразгласяване. 

За целта бил направен специален ковчег от чинар, чиито стени били пропити с парафин. Лицето на вожда е било покрито с целулоид – материал, от който се прави кинолентата.

Мумията, мозъкът и сърцето на Ленин

Освен тялото от мавзолея са били изнесени и мозъкът и сърцето на вожда, които са били съхранявани във формалин.

При транспортирането на тялото на Ленин в Тюмен личният балсамировач на Ленин – главният учен-биохимик на Съветския съюз, ръководителят на лабораторията по изучаване на рака Борис Збарски, е носел и книга, в която подробно са били вписвани всички процедури, прилагани върху тялото на вожда още от 1924 г.

По време на транспортирането тялото на Ленин е било спасено от разлагане. През юли 1941 г., когато се е провеждала операцията, лятото било много горещо  - температурите стигали до 37 градуса на сянка.

В подобни условия дори добре балсамирано тяло започва да се разлага, за него са необходими стабилни 16 градуса. Ленин е бил транспортиран в средния вагон, оборудван с най-модерната за онзи момент система за изкуствен микроклимат и амортизация.

В първия вагон е била охраната, а в третия – цялото необходимо оборудване.

Ученият Борис Збарски, който отговарял за операцията с главата си, на няколко пъти спирал влака, за да провери дали всичко с тялото и оборудването е наред.

Още приживе Владимир Илич е пътувал в специален вагон – пломбиран, от Швейцария за обхванатата от Февруарската революция Русия. Кой би могъл да предположи, че толкова години след смъртта си той още веднъж ще пътува в специален вагон, но този път от Москва до Тюмен.

Заради конспирацията тялото на Ленин е било поставено в най-отдалечената част на горния етаж на сградата на обикновено училище в Тюмен, прозорците са били зазидани с кирпич. През 1959 г. в сградата откриват селскостопански институт. В момента там няма никаква паметна плоча, който да напомня, че там е лежал Ленин.

От гарата в Тюмен до сградата, предназначена за съхраняване на мумията, саркофагът с тялото на Ленин е било пренесено на ръце по улиците.

Никой от минувачите не е знаел какво е имало в ковчега. Операцията е била проведена рано сутринта, когато градът още спял. Редките минувачи вероятно са били силно учудени, виждайки няколко души, които носят саркофаг.

Атмосферата на тайнственост, създадена около училищната сграда, породила маса слухове.

Според една от версиите там бил оборудван секретен цех за производство на снаряди за „катюшите“.

Вождът натежал с няколко килограма

За да може тялото на бъде съхранено, е трябвало то да бъде отново балсамирано. То е било премествано от един в друг съд със специално съдържание, така че да натрупа маса. Ако сравним състоянието на мумифицираното тяло, за периода от март 1940 г. до ноември 1943 г. то е станало по-тежко с 3 килограма и 800 грама.

Черна плесен по тялото на вожда

Преместванията са се отразили неблагоприятно на внимателно пазеното тяло. Скоро Ленин започнал да се покрива с черна плесен.

Учените изпаднали в паника – ставало дума за биологична заплаха. Имало два пътя за разрешаване на проблема – поразените части от тялото да бъдат изгорени с огън или да бъдат обработени с киселина. И в двата случая тялото е щяло да бъде повредено. За кратко време Борис Збарски провел успешна операция, отстранявайки поразените части.

През 1945 г. Збарски пише брошурата "Мавзолеят на Ленин". През април същата година тялото на Ленин е върнато в Москва.

През същата година московски журналист, научил за операцията, помолил Збарски да даде интервю. Ученият поискал разрешение от Лаврентий Берия, но получил отказ. Ученият дал интервюто без разрешение, което било публикувано чак в годините на перестройката.

През 1952 г. Збарски е арестуван, припомнили му за "Мавзолеят на Ленин". Книгата е обявена за политически вредна, ученият е обвиняван за „подривна работа срещу съветската власт и антисъветска агитация“. Неговите ранни симпатии към есерите и критиките към болшевиките през 1918 г. също били пуснати в действие. Освен всичко това му е бил вменен шпионаж в полза на Германия. За всичко това ученият е бил заплашен от разстрел, но получава само година и половина затвор. Збарски излиза на свобода месеци след смъртта на Сталин, реабилитиран е, но но скоро след това умира.